Създаване и развитие

Шахматната игра се играе от преди много векове и не е ясно кога точно е създадена. Въпреки това е ясно, че е била променяна многократно.

Около 1200 г. правилата на шатранджа започват да бъдат видоизменяни в Южна Европа и около 1475 г. няколко основни промени оформят играта такава, каквато е позната днес.Тези съвременни правила за основните ходове са възприети в Италия и Испания. Пешките получават правото да напреднат с две полета при първия им ход, докато офицерите и дамите придобиват съвременните си способности. Дамата заменя по-ранната шахматна фигура „везир“ към края на 10 век, и до 15 век става най-силната фигура.

Тези нови правила бързо се разпростират из Западна Европа, с изключение на правилата за пат, които са финализирани през ранния 19 век. За да се различава от предците си, тази версия на правилата е понякога посочвана като „западен шахмат“ или „международен шахмат“.

Писмени работи за теорията как да играем шахмат започват да се появяват през 15 век. Най-старата оцеляла печатна шахматна книга Repetición de Amores y Arte de Ajedrez от испанския духовник Луис Рамирес де Лусена е публикувана в Саламанкя през 1497 г.

Лусена и по-късни майстори като португалеца Педро Дамиано, италианците Джовани Леонардо Ди Бона, Джулио Черазе Полерио и Джоакино Грето и испанския свещеник Руи Лопез развиват елементите на дебютите и започват да анализират прости ендшпили.

През 18 век центърът на европейския шахматен живот се премества от южноевроейските държави във Франция. Двамата най-важни френски майстори са Франсоа-Андре Деникен Филидор, музикант по професия, който открива важността на пешките за шахматната стратегия, и по-късно Луи Шарл дьо Лабурдоне, който печели известната серия от мачове с ирландския майстор Александър Мак Донал през 1834. Центрове на шахматния живот през този период са кафенета в големи европейски градове като кафене „Режанс“ (Café de la Régence) в Париж и ресторант Simpson's-in-the-Strand в Лондон .

С настъпването на 19 век шахматната организация се развива бързо. Появяват се много шахматни клубове, шахматни книги и шахматни списания. Провеждат се кореспондентски мачове между градове; например Лондонския шахматен клуб играе срещу Единбургския шахматен клуб през 1824 г.

Шахматните задачи стават постоянна част от вестниците на 19 век; Бернард Хорвиц, Йозеф Клинг и Самуел Лойд композират някои от най-влиятелните задачи. През 1843 г. Тасило фон Хайдебранд Ласа публикува своята и на Паул Рудолф фон Билгер книга Handbuch des Schachspiels („Хандбух“), първият изчерпателен наръчник за шахматна теория.

Предшественици на шахматната игра

Думата шах идва от персийски и означава император, а думата мат означава мъртъв. Който умъртви противниковия император (цар), той печели играта.

Съществуват много легенди, теории и схващания за произхода на играта, като за нейна родина най-често се споменават Индия, Персия и дори Китай. Точна дата не може да бъде определена, но предположенията са за периода от 3 до 6 век. Най-вероятен е индийският произход, като производна на играта шатрандж. С различните свойства (движения на фигурите и с тяхното разположение), играта е отразявала състава и свойствата на тогавашната индийска войска, образувана от четири части: слонове, бойни кули, коне и пехотинци. От Индия той се разпространява и в Персия. След завладяването на последната от арабите, те я пренасят в Европа – най-напред в южните области на Испания, която тогава е част от Арабския халифат.

Раждането на спорта

Първият съвременен шахматен турнир е проведен в Лондон през 1851 г. и е спечелен изненадващо от германеца Адолф Андерсен, относително неизвестен играч по онова време. Андерсен е приветстван като водещ шахматен майстор и неговия блестящ, енергичен, атакуващ стил става емблематичен за времето си, въпреки че по-късно е описан като стратегически слаб или повърхностен. Блестящи партии като „Безсмъртната партия“ на Андерсен и „Оперната партия“ на Пол Морфи са определяни като най-високия възможен връх в шахматното изкуство. По-дълбоко проникване в природата на шахмата идва с играта на Пол Морфи и Вилхелм Щайниц. Американецът Морфи, необикновено дете-чудо, спечелва срещу всички важни състезатели, включително Андерсен, по време на кратката му шахматна кариера между 1857 и 1863 г. Успехът на Морфи произлиза от комбинацията на брилянтни атаки и стабилна стратегия; той интуитивно знае как да подготви атаките.Роденият в Прага Вилхейм Щайниц описва по-късно как да се избегнат слабостите в нашата позиция и как да създадем и използваме такива слабости в позицията на противника.В допълнение към постиженията му в теорията, Щайниц полага основите на важна традиция: триумфът му срещу водещия германски майстор Йохан Цукерторт през 1881 г. е считан за първото световно първенство по шахмат. Щайниц губи титлата си през 1894 г. от много по-младия немски математик Емануел Ласкер, който запазва тази титла в продължение на 27 години, най-дългият период сред всички световни шампиони.Кубинското дете-чудо Хосе Раул Капабланка (световен шампион в периода 1921 – 27), който обича простите позиции и ендшпили, успява да сложи край на немски говорещото господство в шахмата; той остава непобеден в турнирна партия в продължение на осем години, до 1924 г. Негов наследник е руснакът Александър Алехин, силно атакуващ играч, който умира като световен шампион през 1946 г., губейки за кратко титлата си от холандеца Макс Есе през 1935 г. и възвръщайки си я две години по-късно.

Между двете световни войни шахматът е революционизиран от новата теоретична школа на т. нар. „хипермодернизъм“ с представители Арон Нимцович и Рихард Рети. Те проповядват идеята да се контролира центърът на дъската с отдалечени фигури вместо с пешки, канейки противниците си да окупират центъра с пешки, които да станат обекти на атака.

След края на 19 век броят на ежегодно провежданите турнири и мачове за майстори бързо нараства. Някои източници посочват, че през 1914 г. титлата „гросмайстор по шахмат“ е за първи път официално присъдена от руския император Николай II на Ласкер, Капабланка, Алехин, Тараш и Маршал, но това е спорно твърдение. Традицията за присъждане на такива звания се продължава от Световната федерация по шахмат, основана през 1924 г. в Париж. През 1927 г. е основано световното първенство за жени с първа победителка чехкинята Вера Менчик.